Музеи в Банско

« Назад
Банско- до колко познати са ни познатите имена?!

Малкото планинско градче е сред духовните средища на Българското възраждане. Тук са родени Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Марко Теодорович Везьов, Тома Вишанов- Молера, Лазар Герман, а от по-новото време- поетът Никола Вапцаров.

В града могат да се посетят 5 музея.

Емблемата на Банско е забележителната църква „Св. Троица” и високата часовникова кула- камбанария, към която водят всички улици от старинния квартал, както и подземни тунели, прокопани за защита през турско време.
Църквата е изградена през далечната 1835г. и днес след реставрация, свети в пълния си блясък, с позлатен иконостас и оригинални икони на Димитър Молера. Светинята е издигната с общите усилия на цялото тогавашно население на Банско и от местните майстори- каменоделци, зидари, леяри, дърводелци, зографи. За финансирането на мащабния проект се започва дарителска кампания, чиито списъци и до днес се пазят. Инициатори са банските търговци, начело с първия кмет на града – Лазар Герман. Патронът на църквата е Светата Троица, смятана за покровителка на търговците и патрон на православната общност във Виена, с която тясно са били свързани богатите бански фамилии.

Постройката е забележителна не само със своите размери /това е най-голямата църква на Балканите , строена по време на турската власт/, но и със знака на толерантност, който е издялан в свода на южния и вход. Става дума за кръст, заобиколен от два полумесеца. Вътре църквата впечатлява с жизнерадостната цветова палитра в декорацията, дело на Велян Огнев и големия иконостас.
Часовниковата кула е издигната тридесет години по-късно, през 1865г. от наследниците на същите тези стари майстори. Уникалното тук е часовниковият механизъм, направен от самоукия Тодор Хаджирадонов, който за целта сам конструира и изработва и до днес действащ метален струг.
Часовникът на Банско никога не е спирал да работи, както не са спирали да бият и църковните камбани, създадени в леярната на Братя Велеганови.

Непосредствено до църквата се намира музеят на Неофит Рилски.
Просветителят доживява дълбока старост. Благодарение на него, в зората на българското образование се създават граматика, книги, помагала и учебници в помощ на светския стил обучение и то на чист български език. Неофит Рилски е бил учител на Захарий Зограф, който му прави портрет. В къщата музей може да се види как е изглеждало някогашното килийно училище и колекция от архивни документи.

Възрожденският бит и начинът на живот на банскалии чудесно се показват във Веляновата къща. Тук се отваря свят на голямо и задружно семейство от няколоко поколения, свят на обич и привързаност, дело на художника Велян Огнев. На нейния вход ни посреща птицата на щастието- жеравът, който възкръсва от пепелта. Стълбите водят към широк чардак с прохладен ъгъл с цветни черги, където посядали мъжете. Къщата впечатлява с удобното разпределение на стаите, цветните стени и долапи. Особено внимание заслужава синята стая- специалният кът за жената в семейството. София, сестра на Неофит Рилски е била стопанката на този красив дом.

С висока стойност е Постоянната изложба на Банската художествена школа. Тя се помещава в старя женски метох към Зографския манастир и съхранява оригинали на Тома Вишанов- Молера и на неговите наследници Димитър и Симеон. Музеят има цялостно музикално и светлинно оформление.

Останалите музеи са: Етнографски музей в Радоновата къща, Духовно-исторически център Паисий Хилендарски и Къща –музей на Никола Вапцаров.

Цената на билета е 1лв. за ученици и 3лв. за деца
Музеите работят всеки ден от 9:00ч. до 17:00ч. с обедна почивка между 12:00ч. и 14:00ч.